Защо захарта вече не се разтваря във вода?

Вече са получени десетки сигнали от възмутени граждани, оплакващи се, че бялата кристална захар не се разтваря и щом овкусят чая или кафето си, тя остава почти непокътната, без да бъде абсорбирана от горещата течност, камо ли, ако е студена такава.

За притеснителната тенденция през последните два месеца разказа д-р Андрей Велчев, който е председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“.

Самият той споделя, че е сложил бучка захар в чаша вода и до сутринта тя останала неразтворена, което означава, че има проблем с качеството, тъй като в противен случай би следвало да се разтвори за минути.

Диабетик пък се оплакал, че му паднала кръвната захар и разтворил цели 4 лъжици захар във вода, но не му подействала. Усетил, че му действа едва, след като разтворил и петата.

Освен това потребителите се жалват, че днешната захар няма тази сладост, каквато е имала преди години, а и вкусът й е особен – сякаш човек поглъща нещо изкуствено.

Велчев не крие, че това е доста притеснително, предвид факта, че тя се влага и в производството на други продукти като вафли, шоколади, локуми и др. Информирал е писмено за проблема браншовата организация на производителите на захарни изделия, но от там до момента няма отговор. Недоумява защо бизнесът отговаря само, когато на вратата им потропат от КЗП и БАБХ, но не и когато бъдат потърсени от потребителски организации.

Гл. ас. д-р Емилиян Пашамов от Университета по хранителни технологии в Пловдив и бивш директор на захарен завод заявява пред „Телеграф“, че ако части от захарта не се разтварят в течност, то това са някакви примеси, които може да са използвани за нарастване на големината на кристалите.

„Както е известно дори на третокласниците, захарта се разтваря много добре във вода. С повишаване на температурата, разтворимостта й се увеличава, както и скоростта й на разтваряне. Ако нещо не се разтваря, това са други физични примеси“, категоричен е инж. Пашамов. Но бърза да успокои, че те не са опасни за здравето на хората, защото са песъчинки.

Захарта е приета като еталон и с естествената й сладост се сравняват останалите подсладители. „Сладостта й е една и съща, независимо от произхода й – дали е цвеклова или тръстикова. Усещането за различна сладост може да идва от различната големина на кристалите, които създават различно усещане“. Специалистът добавя, че това колко ще ни е сладко зависи от количеството кристали, попаднали върху рецептора за сладост, намиращ се върху езика ни.

Продължава обаче нелоялната практика по магазините да се продава предимно фалшива кафява захар, която в повечето случаи не е нищо повече от боядисана бяла. Най-лесно можем да разберем дали е боядисана, оставяйки я в чаша – ако сме си купили менте, на дъното ще останат бели кристали, тъй като кристалите на захарозата винаги са бели, те са обвити със сироп, който придава съответния цвят, разясняват експертите.