Тъжна съм и ме боли. От България си тръгна момче, което обичам като мой роден син

Днес съм тъжна и ме боли.

От България си тръгна момче, което обичам като мой роден син. Момче, с което много се гордея. Момче, което е изключително във всяко отношение – невероятно умен, възпитан, образован, работлив, с уникално чувство за хумор. Момче, с което направихме заедно първата ми благотворителна кампания, и което ме грабна на секундата с интелигентността и огромното си сърце. Той тръгна, защото не вижда себе си в България. Не вижда как може да се реализира и да постигне мечтите си.

И знаете ли кое е страшното – той не заминава поради финансови причини. Много над средното ниво е семейството му. Той е финансово и материално обезпечен по начин, за който мечтаят 70% от българите. Емиграцията вече не е финансова. Тя е духовна. Децата ни напускат България, защото просто не виждат бъдещето си тук.

Те не вярват в държавата. Не вярват, че мечтите им могат да се сбъднат тук .Децата ни си отиват, защото не можем да им предложим Бъдеще. Тъжна съм и много ме боли!

Павлина Етова